Самардалата е многогодишно тревисто растение, което расте в букови или габърови гори, може да се отглежда и в градините. Тя е тъмнозелена, с триъгълни сочни листа и много силен аромат. Когато се откъсне прясно листо, аромата е много силен и лют, а вкуса е нагарчащ. Берат се само листата през пролетта, преди да е започнало зреенето на семената.
Листата на самардала прокарват през март, но красивите й цветове се почвяват през април-май. Цветчетата на растението са с формата на камбанка, изпъстрена в смесица от мораво, жълто, бледо розово, бяло, кафяво. Именно това е причината самардалата да се отглежда и като декоративно растение от много любители на флората.
Пресните листа се счукват със сол, а получената смес е много силно лютива и ароматна. Сместа се поставя в
широк съд и се оставя на сянка да изсъхне. След това се пресява и се съхранява в тъмни добре затворени съдове. С времето зеления цвят избледнява, но силния аромат не се губи.
Самардалата е тревисто растение, което може да се намери в източната част на Стара планина, както и в Странджа. Всъщност самардалата е подправка, която не е широко разпространена, използва се в най-голяма степен в района на Сливен, Стара Загора, Казанлък, Ямбол, Бургас.
Ястията, овкусени с тази подправка, са много ароматни и с нетрадиционен вкус. Изсушена и стрита, самардалата се използва като подправка за: сандвичи, печени, пържени, варени картофи, ястия с ориз, яйца – пържени и варени, варени меса, пиле, печени гъби, за пресни краставици и домати.
Освен като подправка, самардалата има и доказан здравословен ефект върху вредния холестерол, повишава апетита, улеснява храносмилането.
Чаят от самардала помага при стомашни болки, кашлица, стимулира уринирането, пречиства бъбреците и пикочните пътища.
Самардалата е включена в списъка с лечебни растения по Закона за Лечебните растения ДВ бр.91 21.09.2002 г.